Може би ... някой ден...

Някой някога ме попита "Какъв би бил живота ми ако не те обичах?" - аз му се изсмях в лицето. Днес разбирам, че нещастницата бях аз а щастливеца беше той.
Какъв би бил живота  му ли...? - Празен, безсмислен, напълно безличен и скучен. Какъвто е моят живот сега.
Какво ли не бих дала за да обичам, да се събуждам с усмивка, или да заспивам със сълзи в очите. Но, не!

Преди време, някак се научих да извисявам глас над сърцето си, научих се да му заповядвам и да му забранявам...  Мислих си, че съм щастлива, бях само аз, никой друг не беше важен...
Може би там сгреших...
Сега ми липсва трепета, миговете в който дъхът ти спира, когато затвориш очи се превръщаш в дете, усмихнато дете което печели детската игра...  Но аз я загубих, загубих играта. Забравих да обичам, забравих, че мога да бъда обичана, вече не знам как, а искам.

Може би някой ден ще дойде някой, някой който ще ми припомни какво е да бъда щастлива и да се усмихвам истински...

Може би ...  някой ден...