Дали е обич, щом във всеки след теб търся твоите устни, търся твоите очи, търся теб?
Дали е обич, щом толкова години не позволих на никой да ме доближи?
Дали е обич, щом искам да съм сама, а не мога да отговоря защо?
Дали е обич, когато заровиш лицето си в косата ми?
Дали е обич, когато ме погледнеш и дълго време не кажеш и дума?
Дали е обич и най-кратката ти целувка, в най-мрачният ми ден?
Дали е обич, когато не съм уверена в себе си, а ти ми кажеш да се усмихна?
Дали е обич, блясъкът в очите ми който се появи отново щом и ти дойде?
Дали е обич усмивката ми, дори когато съм сама?
Обич ли е след толкова време отново да се чувствам силна, отново да треперя в ръцете ти?
Обич ли е?...