Сън на яве..

Сънувах сън... ужасяващ, страховит...
Стоях на брега на едно езеро. Езеро, със стръмни брегове, толкова стръмни, че едва ли някой би успял да се измъкне ако падне в него. Водата беше кална, мътна но спокойна, не помръдваше, като мръсно огледало. До мен стоеше жена, непозната жена. Тя не спираше да мърмори нещо, но аз не я слушах. В един момент гласа и отекна - "Виж, змия".
Появи се като нож, който разрязва плът, точно през средата на езерото. Вгледах се, беше искрящо жълта. Докато я гледах забелязах още една, и още една, и още една...
Бяха толкова много, сякаш водата се бе изпарила и на нейно място се бяха появили хиляди змии, жълти змии.
В един момент ги гледах а в следващия бях долу в езерото, при тях. Те ме хапеха силно и парещо не спираха.. и колкото повече се дърпах и се опитвах да се измъкна, толкова по-ожесточени ставаха те. А жената стоеше на брега и се смееше, смееше се на мен, не искаше да ми помогне.

Не можех да изляза беше невъзможно..

Отпуснах се и се оставих на парещите зъби на змиите. И тогава го видях - красив елен, с изящни рога, огромни и величествени. Протегнах ръка към него, и видях как змиите се отдръпват от тялото му и му правят път. Прегърнах го. Болката изчезна. Бях спасена. 


Събудих се.. Сънят го нямаше.. Денят започна а с него и кошмара.. Потънах в езеро със змии, но този път не беше на сън, и еленът го нямаше... трябваше да избягам сама.