Ето я отново онази буца в гърлото. Отново ми свива стомаха. Отново ушите заглъхват от писъка на сърцето, пулсът ми кънти в главата. Отново ...
Все едно съм дете на което някой е взел жълтия пастел, точно преди да започне да оцветява слънцето.
Толкова много пъти ме събаряха на земята, и сега отново лежа по гръб и вече не знам дали искам да се изправя. Вече не знам дали ще намеря смисъл...
И сякаш този път болката е най-силна...
И въпреки всичко трябва да намеря сили и пак да се изправя за да чакам следващия път когато някой да ме повали отново...
Публикации
