...
Има моменти, в които смисълът изчезва, целите са далеч от реалността, мечтите се размиват в невъзможното. Тогава си задаваш въпроса  -  каква е ползата да те има, щом никой не се усмихва заради теб. Но винаги остава надеждата "Може би утре.. може би след утре... ... може би ...".
И така с надеждата минават дни, месеци, години и в един момент се обръщаш и разбираш, че си пропилял толкова дни, толкова моменти, чакайки някой да ти се усмихне, чакайки някой да те накара да се усмихнеш.
И настъпва време за нови планове, нови мечти, които не включват твоето собствено щастие. Защото само тогава някак всичко изглежда по-възможно, по-достижимо, по-реално. А може би, някой ден някой ще ти се усмихне...

...
Единствено щастието може да се раздава без дори да се притежава...
Има хора, които в това откриват себе си, да виждат някой друг да се усмихва и да знаят, че те са причината за това.